синтагматика
[sintɐɡˈmatikɐ]
синтагматика значение:
Какво е синтагматика? Дял от езикознанието, който изучава синтагмите и правилата за съчетаване на езиковите единици (думи, морфеми) в линейна последователност (в потока на речта). Противопоставя се на парадигматиката.
1. (езикознание) Дял от езикознанието, който изучава синтагмите и правилата за съчетаване на езиковите единици (думи, морфеми) в линейна последователност (в потока на речта). Противопоставя се на парадигматиката.
- Ударение
- синтагма̀тика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-таг-ма-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- синтагматики
Примери за използване на синтагматика
(езикознание)
- В лекциите по общо езикознание обсъдихме разликата между синтагматика и парадигматика.
- Синтагматиката изследва хоризонталните връзки между думите в изречението.
Антоними на синтагматика
Как се пише синтагматика
Грешни изписвания: синтагматика, синтактика, сйнтагматика, синтъгматика, синтагмътика, синтагматйка
Думата се изписва с 'а' в третата сричка, следвайки корена 'синтагма'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:syntagma
От гръцки 'syntagma' (съединение, постройка), през френски 'syntagmatique'. Въведена като термин от Фердинанд дьо Сосюр за обозначаване на линейните отношения между езиковите единици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езикова синтагматика
- синтагматика и парадигматика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
