синтрон
[sinxroˈtrɔn]
синтрон значение:
Какво е синтрон? Вид цикличен ускорител на елементарни частици, в който магнитното поле и честотата на ускоряващото електрическо поле се променят синхронно с нарастването на енергията на частиците, за да се поддържа постоянен радиус на орбитата им.
1. (физика) Вид цикличен ускорител на елементарни частици, в който магнитното поле и честотата на ускоряващото електрическо поле се променят синхронно с нарастването на енергията на частиците, за да се поддържа постоянен радиус на орбитата им.
- Ударение
- синхротро̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-хро-трон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синхротрони
Примери за използване на синтрон
(физика)
- Големият адронен колайдер е най-мощният синхротрон в света.
- Излъчването от синхротрона се използва за изследване на структурата на материята.
Синоними на синтрон
Как се пише синтрон
Правилното изписване е синхротрон.
Грешни изписвания: синтрон, синхотрон, сйнтрон, синтрун
Думата се изписва с х – синхротрон, тъй като произлиза от корена синхрон.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:sýnchronos + electron
Терминът е съставен от гръцката дума 'sýnchronos' (едновременен) и 'електрон' (отнасящо се до частицата, ускорявана в първите такива машини). Първоначално е въведен от руския физик Владимир Векслер и американския физик Едуин Макмилан през 40-те години на XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- протонен синхротрон
- синхротронно лъчение
- електронен синхротрон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
