сираче
[siˈrat͡ʃe]
сираче значение:
Какво е сираче? Дете, което е загубило единия или и двамата си родители.
1. (пряко) Дете, което е загубило единия или и двамата си родители.
2. (преносно) Човек, който се чувства самотен, изоставен или лишен от подкрепа и грижи.
- Ударение
- сира̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- си-ра-че
- Род
- среден
- Мн. число
- сирачета
Примери за използване на сираче
(пряко)
- Войната остави хиляди деца сирачета.
- Тя осинови малко сираче от дома за медико-социални грижи.
(преносно)
- Чувстваше се като сираче в големия, непознат град.
Синоними на сираче
Как се пише сираче
Грешни изписвания: сераче, сйраче, сиръче
Думата се пише с и в корена (проверка с думата сирак).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сиракъ
Умалителна форма на думата 'сирак', образувана с наставката '-че'. Коренът е общославянски (*sirъ), свързан със значения за осиротял, лишен, беден.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кръгло сираче
- войнишко сираче
Фразеологизми:
- като сираче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
