сияйно
[siˈajno]
сияйно значение:
Какво е сияйно? С излъчване на силна светлина; блестящо, лъчезарно.
1. (пряко) С излъчване на силна светлина; блестящо, лъчезарно.
- Ударение
- сия̀йно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- си-яй-но
- Род
- среден
- Мн. число
- сияйни (за прил.)
Примери за използване на сияйно
(пряко)
- Слънцето грееше сияйно над планината.
- Лицето ѝ светеше сияйно от щастие.
Как се пише сияйно
Грешни изписвания: сеяйно, сияино, сйяйно, сияйну
Пише се с и в първата сричка (от сияя) и с й пред н.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сиꙗти
Произлиза от глагола 'сияя' (светя, блестя), който има старобългарски и праславянски корени, свързани със светлина и блясък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сияйно лице
- сияйно слънце
- усмихвам се сияйно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
