Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ска

[ska]

ска значение:

Какво е ска? Музикален жанр, възникнал в Ямайка през 50-те години на XX век, характеризиращ се с акцентиран ритъм на слабите времена, предшественик на регето.

1. (музика) Музикален жанр, възникнал в Ямайка през 50-те години на XX век, характеризиращ се с акцентиран ритъм на слабите времена, предшественик на регето.
Ударение
ска̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ска
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ска

(музика)
  • Групата свири весела ска музика с много духови инструменти.
  • Танцуваха ска цяла нощ.

Как се пише ска

Думата се изписва с малка буква, освен в началото на изречение. Непроменяема е по форма.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:Ska
От ямайски английски, вероятно звукоподражателно (onomatopoeic) на характерния ритъм на китарата ('скат', 'ска').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ска група
  • ска ритъм
  • ска музика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.