скован
[skoˈvan]
скован значение:
Какво е скован? Който е загубил гъвкавостта и подвижността си (поради студ, болест или старост); схванат, вдървен.
1. (Пряко) Който е загубил гъвкавостта и подвижността си (поради студ, болест или старост); схванат, вдървен.
2. (Преносно) Който не е естествен, чувства се неудобно, стеснителен е или е притеснен в общуването.
3. (Пряко) Направен, сглобен чрез коване (за предмети).
- Ударение
- скова̀н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ско-ван
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сковани
Примери за използване на скован
(Пряко)
- Ръцете му бяха сковани от студ.
- Старецът вървеше с бавни, сковани движения.
(Преносно)
- Той се чувстваше скован сред непознатите гости.
- Усмивката му беше скована и неестествена.
(Пряко)
- Грубо скован сандък.
Синоними на скован
Антоними на скован
Как се пише скован
Грешни изписвания: скуван, сковън
Думата се пише с о (от представката с- и корен -ков-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съковати
Минало страдателно причастие от глагола 'сковавам'. Коренът е общославянски, свързан с коване, прикрепяне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скован от студ
- скован от страх
- скована походка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
