сконфузвам
[skonˈfuzvɐm]
- Ударение
- сконфу́звам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- скон-фуз-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- сконфузвам се
- Видова двойка
- сконфузя
Как се пише сконфузвам
Грешни изписвания: с-конфузвам, зконфузвам, скунфузвам, сконвузвам, сконфозвам, сконфузвъм
Представката е 'с-', защото следва беззвучен съгласен 'к'. Коренът е 'конфуз'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confusus
Чрез руски 'сконфузить' или френски 'confus'. Коренът идва от латинското 'confusus' (объркан, смутен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно сконфузвам
- видимо сконфузен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
