Dumite-BG – онлайн речник за българския език

скопец

[skoˈpɛt͡s]

скопец значение:

Какво е скопец? Мъж или мъжко животно, чиито полови органи са отстранени (кастриран).

1. (общо) Мъж или мъжко животно, чиито полови органи са отстранени (кастриран).
2. (история/религия) Член на религиозна секта в Русия (XVIII–XX в.), проповядваща аскетизъм и практикуваща ритуална кастрация.
Ударение
скопѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ско-пец
Род
мъжки
Мн. число
скопци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скопец

(общо)
  • В харема се грижеха скопци.
  • Воловете са скопци, използвани за тежка полска работа.
(история/религия)
  • Сектата на скопците е преследвана от властите.

Синоними на скопец

Как се пише скопец

Грешни изписвания: скупец

Подвижно ъ: при членуване и формиране на множествено число гласната е изпада (скопец -> скопци, скопска).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*skopьcь
От глагола скопя (кастрирам). Коренът е общославянски.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.