скоропис
[ˈskɔropis]
скоропис значение:
Какво е скоропис? Вид кирилско писмо, развило се през XIV–XV век, характеризиращо се със свързано изписване на буквите, заоблени форми и използване на лигатури с цел по-бързо писане.
1. (лингвистика/история) Вид кирилско писмо, развило се през XIV–XV век, характеризиращо се със свързано изписване на буквите, заоблени форми и използване на лигатури с цел по-бързо писане.
2. (общо) Система за бързо писане; стенография (в остарял или по-широк смисъл).
- Ударение
- ско̀ропис
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ско-ро-пис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- скорописи
Примери за използване на скоропис
(лингвистика/история)
- Много от възрожденските документи са написани на труден за разчитане скоропис.
- Руският скоропис от XVII век е предизвикателство за палеографите.
(общо)
- Тя владееше скоропис и водеше записките мигновено.
Синоними на скоропис
Антоними на скоропис
Как се пише скоропис
Грешни изписвания: скорописът, скуропис, скорупис, скоропйс
Пише се слято – скоропис.
Етимология
Произход:Български/Славянски
Оригинална дума:скоро + пиша
Съставена от 'скоро' (бързо) и корена на глагола 'пиша'. Калка на гръцкото 'tachygraphia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- български скоропис
- славянски скоропис
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
