скръц
[skrɤt͡s]
скръц значение:
Какво е скръц? Възклицание, с което се наподобява кратък, рязък скърцащ звук (от врата, зъби, спирачки и др.).
1. (пряко) Възклицание, с което се наподобява кратък, рязък скърцащ звук (от врата, зъби, спирачки и др.).
2. (преносно) Употребява се за означаване на скъперничество (стискане на зъби или кесия).
- Ударение
- скръ̀ц
- Част на речта
- междуметие
- Сричкоделение
- скръц
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
Примери за използване на скръц
(пряко)
- Вратата направи „скръц“ и се отвори бавно.
- Чу се само едно „скръц“ от старите пружини на леглото.
(преносно)
- Щом стане дума за пари – скръц, нищо не дава.
Как се пише скръц
Грешни изписвания: скръцъ, скриц, скрац
Думата завършва на звучна съгласна, която при изговор се обеззвучава, но се пише ц.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скърцам
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща кратък, рязък звук от триене на твърди повърхности.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
