славянобългарски
[sɫɐvjɐnoˈbɤɫgɐrski]
славянобългарски значение:
Какво е славянобългарски? Който се отнася едновременно до славяните и българите, или до българския клон на славянската общност.
1. (история/лингвистика) Който се отнася едновременно до славяните и българите, или до българския клон на славянската общност.
- Ударение
- славянобъ́лгарски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сла-вя-но-бъл-гар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- славянобългарски
Примери за използване на славянобългарски
(история/лингвистика)
- Паисий Хилендарски написва 'История славянобългарска' през 1762 г.
- Изследването разглежда славянобългарските ръкописи от XVIII век.
Как се пише славянобългарски
Грешни изписвания: славяно-български, слъвянобългарски, славянубългарски, славянобалгарски, славянобългърски, славянобългарскй
Пише се слято, тъй като представлява утвърден термин за единно понятие, а не просто изброяване на две независими качества (в контекста на историческата традиция).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:славянски + български
Сложна дума, образувана от основите на 'славянски' и 'български'. Исторически утвърдена чрез заглавието на Паисиевата история.
Употреба
Чести словосъчетания:
- История славянобългарска
- славянобългарско училище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
