Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сладник

[ˈsɫadnik]

сладник значение:

Какво е сладник? Многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Glycyrrhiza glabra), чиито корени се използват в медицината и за производство на лакриц.

1. (ботаника) Многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Glycyrrhiza glabra), чиито корени се използват в медицината и за производство на лакриц.
2. (ботаника) Вид папрат (Polypodium vulgare), чието коренище също има сладникав вкус.
Ударение
сла̀дник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слад-ник
Род
мъжки
Мн. число
сладници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сладник

(ботаника)
  • Чаят от корени на сладник помага при кашлица.
  • Сладникът е известен още като женско биле.
(ботаника)
  • В сенчестите места на гората открихме сладник.

Как се пише сладник

Грешни изписвания: зладник, слъдник, сладнйк

Проверка на звучния съгласен 'д' чрез формата за множествено число: сладници.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сладъкъ
Произлиза от корена за вкус 'слад-' (сладък) и наставката за име на предмет/растение '-ник'. Наименованието е свързано със сладкия вкус на корените на растението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • корен от сладник
  • екстракт от сладник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.