слама
[ˈslamə]
слама значение:
Какво е слама? Съвкупност от изсъхнали стъбла на житни растения (пшеница, ръж и др.), които остават след овършаването на зърното.
1. (пряко) Съвкупност от изсъхнали стъбла на житни растения (пшеница, ръж и др.), които остават след овършаването на зърното.
- Ударение
- сла'ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на слама
(пряко)
- Подът на обора беше застлан с прясна слама.
- Бали слама бяха подредени в края на нивата.
Антоними на слама
Как се пише слама
Грешни изписвания: слъма
Думата се пише с 'а' в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слама
От праславянското *solma, сродно с руското 'солома', латвийското 'salms'. Коренът е свързан с индоевропейското *kolǝmo-s (стебло).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бала слама
- куп слама
- постеля от слама
Фразеологизми:
- давeщият се и за сламка се хваща
- търся игла в купа сено (слама)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
