следовател
[slɛdoˈvatɛl]
следовател значение:
Какво е следовател? Длъжностно лице (магистрат) от съдебната власт, което извършва предварително разследване по наказателни дела.
1. (право) Длъжностно лице (магистрат) от съдебната власт, което извършва предварително разследване по наказателни дела.
- Ударение
- слѐдовател
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сле-до-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- следователи
Примери за използване на следовател
(право)
- Следователят разпита свидетелите и събра необходимите доказателства.
- Делото беше предадено на военен следовател.
Как се пише следовател
Грешни изписвания: следователа, следувател, следовътел
Думата завършва на -тел. Членуваната форма за единствено число е с пълен член -ят (следователят) или кратък -я (следователя), тъй като е от мъжки род, завършващ на мека съгласна в старата морфология (деятел).
Етимология
Произход:Български/Руски
Оригинална дума:следвам
Вероятно калка от руското 'следователь', произлизащо от глагола за 'следвам' (диря, разследвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- главен следовател
- военен следовател
- окръжен следовател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
