следователка
[slɛdoˈvatɛlkɐ]
следователка значение:
Какво е следователка? Жена, която заема длъжността следовател; длъжностно лице, което провежда предварително разследване по наказателни дела.
1. (право) Жена, която заема длъжността следовател; длъжностно лице, което провежда предварително разследване по наказателни дела.
- Ударение
- следова̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сле-до-ва-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- следователки
Примери за използване на следователка
(право)
- Младата следователка разпита свидетелите подробно.
- Назначиха я за главен следователка в окръжната прокуратура.
Синоними на следователка
Как се пише следователка
Грешни изписвания: следоводителка, следувателка, следовътелка
Думата се изписва с 'е' в корена (след-), следвайки правописа на думата 'следа'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:следвам
Произлиза от глагола 'следвам' (в смисъл на разследвам, диря) + наставка за деятел '-тел' + наставка за женски род '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старши следователка
- военна следователка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
