слепота
[slɛ.poˈta]
слепота значение:
Какво е слепота? Пълна или частична липса на зрение; невъзможност да се вижда.
1. (медицина) Пълна или частична липса на зрение; невъзможност да се вижда.
2. (преносно) Липса на способност за правилна преценка; заблуждение, невежество или фанатизъм.
- Ударение
- слепотà
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сле-по-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на слепота
(медицина)
- Възрастовата слепота може да се дължи на катаракта.
- Кокоша слепота е състояние на намалено зрение при слаба светлина.
(преносно)
- Политическата слепота на управляващите доведе до криза.
- Любовната слепота му пречеше да види недостатъците ѝ.
Синоними на слепота
Антоними на слепота
Как се пише слепота
Грешни изписвания: слипота, слепута
Думата се пише с е (слеп-), произлизащо от ятовата гласна (променливо я), но пред сричка с 'о' се изговаря и пише 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣпота
Стара славянска дума, образувана от корена 'слеп' (сляп) и наставката '-ота'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кокоша слепота
- цветова слепота
- духовна слепота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
