словен
[sloˈvɛn]
словен значение:
Какво е словен? Който се отнася до словото, до думите; словесен.
1. (книжовно) Който се отнася до словото, до думите; словесен.
- Ударение
- слове'н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сло-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- словни
Примери за използване на словен
(книжовно)
- Тя притежаваше завидна словна дарба.
- Това е паметник на древното словно богатство.
Антоними на словен
Как се пише словен
Грешни изписвания: славен, слувен
Да не се бърка с 'славен' (от слава). Коренът е 'слов'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слово
Произлиза от 'слово' (дума, реч). В съвременния език е архаично или поетично, изместено от 'словесен'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
