Dumite-BG – онлайн речник за българския език

словослагателка

[slovoslɐˈɡatɛlkɐ]

словослагателка значение:

Какво е словослагателка? Жената, която упражнява професията словослагател; специалист по набиране на текст (шрифт) за печат.

1. (полиграфия) Жената, която упражнява професията словослагател; специалист по набиране на текст (шрифт) за печат.
Ударение
словослага̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сло-во-сла-га-тел-ка
Род
женски
Мн. число
словослагателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на словослагателка

(полиграфия)
  • Тя работи като словослагателка в старата печатница повече от двадесет години.
  • Опитната словослагателка бързо подреди оловните букви в матрицата.

Синоними на словослагателка

Как се пише словослагателка

Грешни изписвания: словослогателка, слувослагателка, словуслагателка, словослъгателка, словослагътелка
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слово + слагам
Сложна дума, образувана от съществителното 'слово' и глагола 'слагам' (калка на немското Schriftsetzer или гръцкото typothetes). Суфиксът '-ка' маркира женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опитна словослагателка
  • главна словослагателка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.