словосъчетание
[sɫovosɐt͡ʃeˈtaniɛ]
словосъчетание значение:
Какво е словосъчетание? Синтактична единица, образувана от свързването на две или повече пълнозначни думи, които изразяват единно, но разчленено понятие.
1. (езикознание) Синтактична единица, образувана от свързването на две или повече пълнозначни думи, които изразяват единно, но разчленено понятие.
- Ударение
- словосъчетàние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сло-во-съ-че-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- словосъчетания
Примери за използване на словосъчетание
(езикознание)
- В изречението 'синьо небе' откриваме съгласувано словосъчетание.
- Устойчивите словосъчетания се наричат фразеологизми.
Как се пише словосъчетание
Грешни изписвания: словосъчитание, слово съчетание, слувосъчетание, словусъчетание, словосачетание, словосъчетъние, словосъчетанйе
Думата е сложна и се пише слято с дефис о. Втората съставна част се пише с е (съчетание, от чет, чета).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:словосочетание
Калка (буквален превод по части) от руската лингвистична терминология, която на свой ред може да е калкирана от немското 'Wortverbindung'. Съставена е от корените 'слово' и 'съчетание'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- устойчиво словосъчетание
- свободно словосъчетание
- подчинително словосъчетание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
