Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слон

[sɫɔn]

слон значение:

Какво е слон? Едро тревопасно бозайническо животно от разред Хоботни (Proboscidea), характеризиращо се с масивно тяло, големи уши, дълъг подвижен хобот и (често) бивни.

1. (зоология) Едро тревопасно бозайническо животно от разред Хоботни (Proboscidea), характеризиращо се с масивно тяло, големи уши, дълъг подвижен хобот и (често) бивни.
2. (шахмат) Шахматна фигура, която се движи само по диагоналите; офицер.
Ударение
сло̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слон
Род
мъжки
Мн. число
слонове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слон

(зоология)
  • Африканският слон е най-голямото сухоземно животно на планетата.
  • Стадото слонове се придвижваше бавно към водоема.
(шахмат)
  • Гросмайсторът пожертва своя белопол слон за позиционно предимство.

Синоними на слон

Как се пише слон

Грешни изписвания: слун
Думата се пише с о. Проверката не е възможна чрез ударение, правописът е традиционен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слонъ
Думата има неясен произход, вероятно е много стара заемка от тюркските езици (срв. тур. arslan – лъв) или е свързана с глагола 'слонити се' (облягам се), поради средновековното поверие, че слонът няма колене и спи прав, облегнат на дърво.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • африкански слон
  • индийски слон
  • морски слон
Фразеологизми:
  • правя от мухата слон
  • като слон в стъкларски магазин
  • дебелокож като слон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.