слуга
[sɫuˈga]
- Ударение
- слуга̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-га
- Род
- мъжки
- Мн. число
- слуги
Как се пише слуга
Грешни изписвания: слога
Думата е от мъжки род, въпреки окончанието -а. Членува се с пълния или краткия член за мъжки род (слугата, слугата ми каза).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоуга
От праславянското *sluga (прислужник, помощник), сродно с литовското slaugyti (грижа се за болен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен слуга
- божи слуга
Фразеологизми:
- слуга на двама господари
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
