слухтя
[slux'tja]
слухтя значение:
Какво е слухтя? Напрягам слуха си, за да чуя нещо; ослушвам се внимателно и тайно.
1. (пряко) Напрягам слуха си, за да чуя нещо; ослушвам се внимателно и тайно.
2. (за животни) Душа, подушвам въздуха, търсейки миризма, често съпроводено с вслушване.
- Ударение
- слухтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- слух-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата слухтя 41
- слухтели
- слухтени
- слухтете
- слухтеше
- слухтейки
- слухтелия
- слухтелите
- слухтелият
- слухтените
- слухти
- слухтим
- слухтиш
- слухтите
- слухтят
- слухтял
- слухтяла
- слухтяло
- слухтялия
- слухтялата
- слухтялият
- слухтялото
- слухтян
- слухтяна
- слухтяно
- слухтяния
- слухтяната
- слухтяният
- слухтяното
- слухтях
- слухтяха
- слухтяхме
- слухтяхте
- слухтящ
- слухтяща
- слухтящи
- слухтящо
- слухтящия
- слухтящата
- слухтящите
- слухтящият
- слухтящото
Примери за използване на слухтя
(пряко)
- Той стоеше зад вратата и слухтеше какво си говорят вътре.
- Кучето слухтеше в тъмното, усетило дивеча.
(за животни)
- Глиганът спря и започна да слухти срещу вятъра.
Синоними на слухтя
Как се пише слухтя
Грешни изписвания: слохтя
Коренната гласна е у (от слух). Спрежението е второ, окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слух
Произлиза от съществителното 'слух' с глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слухтя зад вратата
- слухтя напрегнато
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.