слънцестоене
[sɫənt͡sɛstoˈɛnɛ]
- Ударение
- слънцестоѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слън-це-сто-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- слънцестоения
Как се пише слънцестоене
Грешни изписвания: слънце стоене, слънцестояние, сланцестоене, слънцестуене
Пише се слято. Завършва на -ене (отглаголно съществително), а не на '-яние'.
Етимология
Произход:Български (калка)
Оригинална дума:solstitium
Калка от латинското 'solstitium' (sol - слънце, sistere - спирам, стоя неподвижно). Образувана от 'слънце' + 'стоя' + наставка '-ене'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лятно слънцестоене
- зимно слънцестоене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
