слънчо
[ˈsɫɤnt͡ʃo]
слънчо значение:
Какво е слънчо? Гальовно название на слънцето, често представяно като одушевен образ.
1. (детски език/поетично) Гальовно название на слънцето, често представяно като одушевен образ.
2. (разговорно) Съкратено название за слънчоглед (растението).
- Ударение
- Слъ̀нчо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слън-чо
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на слънчо
(детски език/поетично)
- Слънчо наднича весело през прозореца.
- Лека нощ, Слънчо!
(разговорно)
- Нивата беше пълна с нацъфтели слънчовци.
Синоними на слънчо
Как се пише слънчо
Грешни изписвания: сланчо, слънчу
Когато се използва като собствено име (персонификация в приказки), се пише с главна буква. Като нарицателно за слънчоглед – с малка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слънце
Умалително-гальовна форма, образувана от корена на 'слънце' и наставката -чо, често използвана в детската реч и фолклора за персонификация.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
