слюнча
[ˈsʎunt͡ʃɐ]
- Ударение
- слю́нча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- слюн-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- наслюнча
Как се пише слюнча
Грешни изписвания: слюнчя
Глагол от III спрежение. В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -а (слюнча), след мека съгласна (в случая 'ч' е винаги мека във фонетично отношение, но граматически следваме правилото за окончанията).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слюнка
Производен глагол от съществителното 'слюнка'. Коренът има праславянски произход (*slina).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слюнча пръст
- слюнча молив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
