смия

[ˈsmɛjɐ]

смия значение:

Какво е смия? Имам куража, дързостта или решителността да извърша нещо.

1. (пряко) Имам куража, дързостта или решителността да извърша нещо.

Ударение: смѐя
Част на речта: глагол
Сричкоделение: сме-я
Вид: несвършен
Преходност: преходен
Спрежение: I спрежение

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смия

(пряко)

Не смея да го попитам за парите.
Как смееш да говориш така с майка си!

Синоними на смия

дръзвам, осмелявам се, решавам се

Антоними на смия

страхувам се, боя се, колебая се

Как се пише смия

Правилното изписване е смея.

Грешни изписвания: смия, смйя

Думата съдържа променливо 'Я'. Пише се и се изговаря 'смея' (1 л. ед.ч.), но в минало свършено време е 'смях'. Формата 'смия' е неправилна в книжовния език, освен като диалектна форма.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:смѣти

От праславянското *směti (имам кураж). Сродна с английското 'might' (мощ, сила) в далечен индоевропейски план. Забележка: Формата 'смия' е често срещана диалектна или погрешна форма на 'смея'.

Употреба

Чести словосъчетания:

не смея да гъкна
как смееш

Фразеологизми:

не смея да си покажа носа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.