смръквам
[ˈsmrɤkvɐm]
смръквам значение:
Какво е смръквам? Свивам, сбръчквам (обикновено за вежди или чело) в израз на недоволство, гняв или напрегнат размисъл.
1. (пряко) Свивам, сбръчквам (обикновено за вежди или чело) в израз на недоволство, гняв или напрегнат размисъл.
2. (безлично) Става тъмно, настъпва мрак/нощ (често с възвратна частица 'се').
3. (разговорно) Вдишвам рязко през носа; подсмърчам.
- Ударение
- смръ̀квам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- смрък-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- смръщя (за вежди) / смръкна
Примери за използване на смръквам
(пряко)
- Щом чу новината, той смръква вежди заплашително.
- Не смръквай чело, всичко ще се оправи.
(безлично)
- Навън бързо смръква.
- Зимните дни са кратки и рано се смръква.
(разговорно)
- Детето смръква нос, защото е настинало.
Антоними на смръквам
Как се пише смръквам
Грешни изписвания: смръквам, смърквам, смраквам, смръквъм
Коренът съдържа ръ (подвижно ъ), произлизащо от старобългарското 'мрак'. Изписва се с щ само в сродни думи като 'смръщвам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мракъ
Произлиза от 'с-' + корен 'мрак' (тъмнина) или свързано звукоподражание при значението за вдишване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смръквам вежди
- смръквам чело
- рано се смръква
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
