смънкване
[ˈsmɤnkvɐnɛ]
смънкване значение:
Какво е смънкване? Неясно, тихо и неразбрано изговаряне на думи, обикновено поради притеснение, несигурност, страх или нежелание да се отговори директно.
1. (пряко) Неясно, тихо и неразбрано изговаряне на думи, обикновено поради притеснение, несигурност, страх или нежелание да се отговори директно.
- Ударение
- смъ̀нкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- смънк-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- смънквания
Примери за използване на смънкване
(пряко)
- В отговор се чу само едно неуверено смънкване.
- След дълго мълчание и смънкване, той най-сетне си призна.
Синоними на смънкване
Антоними на смънкване
Как се пише смънкване
Грешни изписвания: змънкване, сманкване, смънквъне
Пише се с с-. Коренът съдържа ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мънкам
От звукоподражателния корен 'мън-мън' (неясно говорене) -> глагол 'мънкам' -> 'смънквам' (свършен вид) -> отглаголно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- плахо смънкване
- неразбрано смънкване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
