снага
[snaˈɡa]
- Ударение
- снага̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сна-га
- Род
- женски
- Мн. число
- снаги
Как се пише снага
Грешни изписвания: снагъ, снъга
Думата се пише с а в последната сричка, въпреки че под ударение е втората гласна. Проверката не е приложима чрез сродни думи, правописът е утвърден исторически.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:снага
Произлиза от праславянската форма *snaga, означаваща първоначално „сила“, „мощ“ (значение, запазено в някои диалекти и сродни славянски езици). В съвременния български език значението се е специализирало към „тяло“, „корпус“, „фигура“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стройна снага
- тънка снага
- мощна снага
- гъвкава снага
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
