снайпер
[ˈsnajpɛr]
снайпер значение:
Какво е снайпер? Специално обучен стрелец, който поразява важни цели от голямо разстояние, обикновено от маскирана позиция, използвайки оръжие с оптически мерник.
1. (военно дело) Специално обучен стрелец, който поразява важни цели от голямо разстояние, обикновено от маскирана позиция, използвайки оръжие с оптически мерник.
2. (разговорно) Самото оръжие (пушка), оборудвано с оптически прицел за стрелба на далечни разстояния.
- Ударение
- сна̀йпер
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- снай-пер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- снайпери
Примери за използване на снайпер
(военно дело)
- Вражеският снайпер бе заел позиция на покрива на сградата.
- Обучението за снайпер изисква изключителна дисциплина и търпение.
(разговорно)
- Той почисти своя снайпер и го прибра в калъфа.
Синоними на снайпер
Как се пише снайпер
Грешни изписвания: снайпър, снъйпер, снаипер
Думата се пише с а в корена, съгласно транскрипцията на английската гласна в българския език.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:sniper
Заемка от английското 'sniper', произлизащо от глагола 'to snipe' (стрелям от прикритие). Първоначално терминът се е отнасял за лов на бекасини (snipe) – птици, които са трудни за уцелване поради малкия си размер и бърз полет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- елитен снайпер
- снайперски огън
- полицейски снайпер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
