сонатен
[soˈnatɛn]
сонатен значение:
Какво е сонатен? Който се отнася до музикалната форма соната; който е характерен за соната.
1. (музика) Който се отнася до музикалната форма соната; който е характерен за соната.
- Ударение
- сона́тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- со-на-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сонатни
Примери за използване на сонатен
(музика)
- Композиторът използва класическата сонатна форма в първата част на симфонията.
- Тази вечер ще се проведе сонатен концерт с произведения на Бетовен.
Как се пише сонатен
Грешни изписвания: сунатен, сонътен
Думата се пише с 'о' в първата сричка, съгласно оригиналния корен в чуждия език (sonata).
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:sonata
От италиански 'sonata', минало причастие на 'suonare' (свиря, звучат), през латински 'sonare'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сонатна форма
- сонатно аллегро
- сонатен цикъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
