софа
[soˈfa]
софа значение:
Какво е софа? Широк и мек диван с облегалка и странични облегалки, често без ясно изразени крака или с ниска конструкция, предназначен за сядане или полегване на няколко души.
1. (общо) Широк и мек диван с облегалка и странични облегалки, често без ясно изразени крака или с ниска конструкция, предназначен за сядане или полегване на няколко души.
- Ударение
- со̀фа
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-фа
- Род
- женски
- Мн. число
- софи
Примери за използване на софа
(общо)
- В ъгъла на салона беше разположена удобна кадифена софа.
- Гостите насядаха върху ниската софа и започнаха разговора.
Как се пише софа
Грешни изписвания: суфа, сова
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверката не може да се извърши чрез промяна на формата, правописът е традиционен (речников).
Етимология
Произход:Арабски / Турски
Оригинална дума:suffa (ар.) -> sofa (тур.)
Заета в българския език през турски (sofa), произлизаща от арабската дума 'suffa', означаваща 'пейка' или 'издигнато място за сядане', покрито с килими и възглавници.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мека софа
- кадифена софа
- турска софа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
