софра

мн. софри, ж.

1. +Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата.
2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра.

* Кьор софра. — Разг. Безплатно ядене, на чужда сметка.
* На държавната софра. — На държавна (високо платена) длъжност.