Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спеша

[spɛˈʃa]

спеша значение:

Какво е спеша? Свалям войски от превозни средства или коне, за да продължат бойните действия пеша.

1. (военно дело) Свалям войски от превозни средства или коне, за да продължат бойните действия пеша.
2. (общо) Накарвам някого да бърза; ускорявам ход на действие (по-рядка употреба в съвременния език като преходен глагол, често се използва възвратно 'спеша се' - да побързам).
Ударение
спеша́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
спе-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
спешавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спеша

(военно дело)
  • Командирът заповяда да се спеши ескадронът.
  • Танковата пехота беше спешена преди селото.
(общо)
  • Трябва да те спеша, защото закъсняваме.

Синоними на спеша

Антоними на спеша

Как се пише спеша

Грешни изписвания: спяша

Коренната гласна е е. Да не се бърка с 'спя'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пеш/спех
Два омонима с различен произход: 1) От 'пеш' (на крака) със с- (събирателно/действие) - за военното значение. 2) От 'спех' (бързина), свързано с 'успех', 'спешен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спешен порядък
  • спешена част

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.