сполетя
[spolɛˈtʲɐ]
сполетя значение:
Какво е сполетя? Случвам се неочаквано на някого, застигам някого (обикновено за бедствие, нещастие или зло).
1. (Пряко) Случвам се неочаквано на някого, застигам някого (обикновено за бедствие, нещастие или зло).
- Ударение
- сполетя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- спо-ле-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- сполитам
Примери за използване на сполетя
(Пряко)
- Голяма трагедия сполетя семейството им миналата зима.
- Не знаеше каква беда ще го сполети скоро.
Как се пише сполетя
Грешни изписвания: сполитя, сполетям, спулетя
Глаголът завършва на -я в 1 л. ед.ч. и 3 л. ед.ч. минало свършено време. Променливо я: сполетях - сполетял - сполетели.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:летети
Сложен състав от представки 'с-' + 'по-' и корен 'летя'. Първоначалният образ е за нещо, което долита отгоре, връхлита.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сполетя ме нещастие
- сполетя ме беда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
