сполучвам
[spoˈlut͡ʃvɐm]
сполучвам значение:
Какво е сполучвам? Имам успех в някакво начинание, успявам да постигна желаното.
1. (общо) Имам успех в някакво начинание, успявам да постигна желаното.
2. (разговорно) Попадам на нещо добро (на добър човек, стока и др.).
- Ударение
- сполу̀чвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- спо-луч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- сполуча
Форми на думата сполучвам 40
- сполучва
- сполучват
- сполучваш
- сполучваме
- сполучвате
- сполучваше
- сполучвай
- сполучвайки
- сполучвайте
- сполучвал
- сполучвала
- сполучвали
- сполучвало
- сполучвалия
- сполучвалата
- сполучвалите
- сполучвалият
- сполучвалото
- сполучван
- сполучвана
- сполучвани
- сполучвано
- сполучвания
- сполучваната
- сполучваните
- сполучваният
- сполучваното
- сполучвах
- сполучваха
- сполучвахме
- сполучвахте
- сполучващ
- сполучваща
- сполучващи
- сполучващо
- сполучващия
- сполучващата
- сполучващите
- сполучващият
- сполучващото
Примери за използване на сполучвам
(общо)
- Не винаги сполучвам да убедя клиентите, но днес успях.
- Той сполучва във всичко, с което се захване.
(разговорно)
- Сполучихме на хубаво време по време на почивката.
- Тя сполучи с мъж, който много я уважава.
Синоними на сполучвам
Антоними на сполучвам
Как се пише сполучвам
Грешни изписвания: сполучвам, спулучвам, сполочвам, сполучвъм
Пише се с 'о' в представката (спо-). Коренът е 'луч'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полука
От корена 'луч' (улучвам, попадам) с представка 'с-' и наставка '-вам'. Свързано със съществителното 'сполука' (успех).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сполучвам в живота
- сполучвам с избора
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.