Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сполучливо

[spoˈɫut͡ʃlivo]

сполучливо значение:

Какво е сполучливо? По начин, който води до добър резултат; успешно, уместно, удачно.

1. (пряко) По начин, който води до добър резултат; успешно, уместно, удачно.
Ударение
сполу̀чливо
Част на речта
наречие
Сричкоделение
спо-луч-ли-во
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сполучливо

(пряко)
  • Авторът е пресъздал сполучливо атмосферата на епохата.
  • Тя се справи сполучливо с поставената задача.

Синоними на сполучливо

Антоними на сполучливо

Как се пише сполучливо

Грешни изписвания: сполочливо, спулучливо, сполучлйво, сполучливу
Пише се с у в корена (от сполука).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сполука
Образувано от съществителното 'сполука' (успех) с наставката за прилагателни '-лив' и окончанието за наречие '-о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сполучливо решение
  • сполучливо сравнение
  • крайно сполучливо

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.