спомена
[spoˈmɛnɐ]
спомена значение:
Какво е спомена? Кажа накратко нещо за някого или нещо в разговор или текст; засегна бегло тема.
1. (общо) Кажа накратко нещо за някого или нещо в разговор или текст; засегна бегло тема.
2. (остаряло) Спомня си, припомня си.
- Ударение
- спомѐна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- спо-ме-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- споменавам
Примери за използване на спомена
(общо)
- Той спомена името ти по време на събранието.
- В писмото си тя не спомена нищо за заминаването.
(остаряло)
- Спомена ли завета на баща си?
Как се пише спомена
Грешни изписвания: споменах (за 1 л. ед.ч.), спомяна, спумена
Коренната гласна е променливо я (в старобългарски ѣ), но пред мека сричка и в свършен вид се изписва и изговаря като е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съпоменати
От представката *с-* (съ-) и *помена* (помня, мисля). Свързано с корена за памет и мисъл.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спомена с добро
- спомена между другото
- бегло спомена
Фразеологизми:
- да не се спомене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
