Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спречкване

[sprɛtʃkvɐnɛ]

спречкване значение:

Какво е спречкване? Краткотраен и не много остър конфликт, словесен спор или лек физически сблъсък между хора.

1. (общо) Краткотраен и не много остър конфликт, словесен спор или лек физически сблъсък между хора.
Ударение
спрѐчкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спреч-ква-не
Род
среден
Мн. число
спречквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спречкване

(общо)
  • Между двамата възникна леко спречкване за паркомястото.
  • Мачът беше прекъснат заради спречкване между играчи на терена.

Синоними на спречкване

Антоними на спречкване

Как се пише спречкване

Грешни изписвания: спречквъне, спречкъне
Пише се с начално с (пред беззвучна съгласна п). Съдържа буквосъчетанието чк.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пречка
Произлиза от глагола 'спречкам се'. Коренът е свързан с думата 'пречка' (препятствие), като първоначалното значение е свързано с преплитане, заплитане, което прераства в метафора за конфликт.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • физическо спречкване
  • словесно спречкване
  • въоръжено спречкване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.