Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спукване

[ˈspukvanɛ]

спукване значение:

Какво е спукване? Действието, при което нещо се чупи, разцепва или получава пукнатина; нарушаване на целостта на нещо под налягане.

1. (пряко) Действието, при което нещо се чупи, разцепва или получава пукнатина; нарушаване на целостта на нещо под налягане.
2. (медицина) Разкъсване на орган или тъкан (напр. язва, апендикс, капиляр).
Ударение
спу̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спук-ва-не
Род
среден
Мн. число
спуквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спукване

(пряко)
  • Спукването на водопроводната тръба наводни улицата.
  • Чу се гърмеж от спукване на гума.
(медицина)
  • Спукването на апендикса наложи спешна операция.

Антоними на спукване

Как се пише спукване

Грешни изписвания: зпукване, спокване, спуквъне
Пред беззвучната съгласна п представката е с- (не з-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пук
От звукоподражателния корен 'пук', преминал в глагола 'пукам'/'спуквам' + наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спукване на гума
  • спукване от смях
Фразеологизми:
  • до спукване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.