сработване
[sraˈbɔtvanɛ]
- Ударение
- срабо̀тване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сра-бот-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сработвания
Как се пише сработване
Грешни изписвания: срабутване, зработване, сръботване, сработвъне
Думата започва с представката с-, тъй като следващият съгласен звук (р) е сонорен, а не звучен шумов (пред звучни съгласни като б, в, г, д, ж, з се пише 'з', но пред сонорни р, л, м, н се пише 'с').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сработвам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'сработвам' (префикс 'с-' + 'работя'). Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- период на сработване
- сработване на екипа
- пълно сработване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
