средоточие
[srɛdoˈtɔt͡ʃie]
средоточие значение:
Какво е средоточие? Място, където се събират, концентрират или пресичат различни сили, дейности или обекти; център, фокус.
1. (книжовно) Място, където се събират, концентрират или пресичат различни сили, дейности или обекти; център, фокус.
- Ударение
- средото̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сре-до-то-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- средоточия
Примери за използване на средоточие
(книжовно)
- Този град е средоточие на културния живот в страната.
- Площадът се превърна в средоточие на протестите.
Антоними на средоточие
Как се пише средоточие
Грешни изписвания: средотучие, срадоточие, средуточие, средоточйе
Сложните съществителни с първа основа сред- се свързват със съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:средоточие
Заемка или калка от руски, съставена от елементите 'среда' (среда, център) и 'ток' (изтичане, събиране) или свързано с 'точка'. Означава място, където всичко се събира.
Употреба
Чести словосъчетания:
- средоточие на вниманието
- жизнено средоточие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
