сричкотворен
[srit͡ʃkoˈtvɔrɛn]
сричкотворен значение:
Какво е сричкотворен? Който има свойството да образува сричка; който служи за ядро на сричката (обикновено гласните звукове, а в някои езици и сонорните съгласни).
1. (езикознание) Който има свойството да образува сричка; който служи за ядро на сричката (обикновено гласните звукове, а в някои езици и сонорните съгласни).
- Ударение
- сричкотво̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- срич-ко-тво-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сричкотворни
Примери за използване на сричкотворен
(езикознание)
- В българския език гласните са сричкотворни елементи.
- В чешкия език съгласната 'r' може да има сричкотворна функция.
Синоними на сричкотворен
Антоними на сричкотворен
Как се пише сричкотворен
Грешни изписвания: сричко-творен, сричко творен, срйчкотворен, сричкутворен, сричкотвурен
Сложните прилагателни имена, при които първата основа е подчинена на втората (втората пояснява първата или образуват единно понятие), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сричка + творя
Сложна дума, съставена от съществителното 'сричка' и глаголната основа 'твор-' (творя, създавам), свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сричкотворен звук
- сричкотворна съгласна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
