срок
[srɔk]
срок значение:
Какво е срок? Определен отрязък от време за извършване на някаква дейност или действие на някакво състояние.
1. (Общо) Определен отрязък от време за извършване на някаква дейност или действие на някакво състояние.
2. (Образование) Част от учебната година; семестър.
3. (Пряко) Крайна дата или момент за завършване на нещо.
- Ударение
- сро̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- срок
- Род
- мъжки
- Мн. число
- срокове
Примери за използване на срок
(Общо)
- Срокът за подаване на документите изтича утре.
- Гаранционният срок на уреда е две години.
(Образование)
- Първият учебен срок приключва през януари.
- Ученикът завърши срока с отличен успех.
(Пряко)
- Трябва да спазим крайния срок, иначе ще бъдем глобени.
Как се пише срок
Грешни изписвания: срог, срук
Думата завършва на беззвучната съгласна к. Проверка с формата за членуване или множествено число: срока, срокове.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:срокъ
Произлиза от праславянската форма *sъrokъ, свързана с глагола за 'срещам' (*sъrekti). Първоначалното значение е било 'уговорка', 'среща', а по-късно се развива в 'уговорено време за среща или изпълнение на нещо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- краен срок
- учебен срок
- изпитателен срок
- в срок
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
