стаеност
[stɐˈɛnost]
стаеност значение:
Какво е стаеност? Състояние на нещо, което е скрито дълбоко, потиснато или задържано (обикновено за чувства, дихание, тишина).
1. (преносно) Състояние на нещо, което е скрито дълбоко, потиснато или задържано (обикновено за чувства, дихание, тишина).
- Ударение
- стаѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ста-е-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на стаеност
(преносно)
- В стаята цареше стаеност, сякаш и предметите слушаха внимателно.
- Стаеността на болката в очите ѝ го разстрои повече от виковете.
Синоними на стаеност
Антоними на стаеност
Как се пише стаеност
Грешни изписвания: стаяност, стъеност, стаенуст
Пише се с е (стаЕност), тъй като произлиза от причастието стаен (променливо 'я' преминава в 'е' пред 'н', когато не е под ударение в съвременните норми или по аналогия с глаголното окончание).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тая
От глагола 'тая' (крия, държа вътре в себе си) -> минало страдателно причастие 'стаен' + наставка '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока стаеност
- стаеност на дъха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
