стакато
[stɐˈkato]
стакато значение:
Какво е стакато? Начин на изпълнение на музикални тонове, при който те звучат отсечено, рязко и отделени един от друг с кратки паузи.
1. (музика) Начин на изпълнение на музикални тонове, при който те звучат отсечено, рязко и отделени един от друг с кратки паузи.
2. (преносно) За реч или звуци: накъсано, рязко изговаряне или звучене с кратки паузи.
- Ударение
- стака'то
- Част на речта
- наречие, съществително име
- Сричкоделение
- ста-ка-то
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (неизменяемо)
Примери за използване на стакато
(музика)
- Пианистът изпълни пасажа в бързо стакато.
- В партитурата тези ноти са отбелязани със стакато.
(преносно)
- Гласът му звучеше като картечно стакато.
- Тя говореше нервно, на стакато.
Синоними на стакато
Как се пише стакато
Грешни изписвания: стакату, стаккато, стъкато, стакъто
Думата е чуждица и се изписва с едно 'к', въпреки удвояването в оригиналния език (италиански: staccato). Не се променя по число.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:staccato
Заета от италиански език, където *staccato* е минало причастие на глагола *staccare* (отделям, откъсвам). В музикалната терминология навлиза през 18. век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свиря стакато
- звучи стакато
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
