старопечатен
[stɐropɛˈt͡ʃatɛn]
старопечатен значение:
Какво е старопечатен? Който се отнася до книги и издания, отпечатани в ранния период на книгопечатането (за България обикновено до Освобождението или до края на XIX век).
1. (литература / история) Който се отнася до книги и издания, отпечатани в ранния период на книгопечатането (за България обикновено до Освобождението или до края на XIX век).
- Ударение
- старопеча̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ста-ро-пе-ча-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старопечатни
Примери за използване на старопечатен
(литература / история)
- Музеят съхранява ценна колекция от старопечатни книги.
- Откриха неизвестен досега старопечатен текст в манастирската библиотека.
Антоними на старопечатен
Как се пише старопечатен
Грешни изписвания: старо-печатен, стъропечатен, старупечатен, старопечътен
Думата се пише слято, тъй като представлява сложно прилагателно, в което първата част пояснява втората (печатът е стар).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стар + печат
Сложна дума, образувана от прилагателното 'стар' и съществителното 'печат' (или причастието 'печатан'). Калка на немското 'altgedruckt' или руското 'старопечатный'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старопечатна книга
- старопечатен фонд
- старопечатно издание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
