Dumite-BG – онлайн речник за българския език

статуйка

[staˈtujkɐ]

статуйка значение:

Какво е статуйка? Малка по размери статуя; фигурка, изработена от камък, метал, дърво или порцелан, служеща за украса.

1. (изкуство/бит) Малка по размери статуя; фигурка, изработена от камък, метал, дърво или порцелан, служеща за украса.
Ударение
стату̀йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-туй-ка
Род
женски
Мн. число
статуйки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на статуйка

(изкуство/бит)
  • На полицата имаше красива порцеланова статуйка на балерина.
  • Като награда получиха златна статуйка.

Синоними на статуйка

Как се пише статуйка

Грешни изписвания: статуика, стътуйка, статойка
Пише се с й (и-кратко), защото се намира след гласна (у) и пред съгласна (к). В мн.ч. също е статуйки.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:statua
Умалителна форма на думата 'статуя', образувана с българската наставка '-ка'. 'Статуя' идва от латински 'statua' (изваяние), от глагола 'stare' (стоя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • порцеланова статуйка
  • бронзова статуйка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.