Dumite-BG – онлайн речник за българския език

статутче

[staˈtutt͡ʃe]

статутче значение:

Какво е статутче? Документ за правно положение или категория на обект, възприеман като незначителен, формален или получен по втория начин.

1. (администрация) Документ за правно положение или категория на обект, възприеман като незначителен, формален или получен по втория начин.
Ударение
стату̀тче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-тут-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
статутчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на статутче

(администрация)
  • Опитваха се да уредят някакво статутче на временна постройка за будката.

Как се пише статутче

Грешни изписвания: статудче, стътутче, статотче
Пише се с т. Проверка: статутът.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:statutum
Умалителна форма на „статут“. Коренът идва от латинското statutum (постановление, устав). В тази форма се използва предимно в разговорната реч с нюанс на пренебрежение или ирония.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.