стенене
[ˈstɛnɛnɛ]
стенене значение:
Какво е стенене? Издаване на нечленоразделни, сподавени звуци (стонове) поради болка, мъка или усилие.
1. (пряко) Издаване на нечленоразделни, сподавени звуци (стонове) поради болка, мъка или усилие.
- Ударение
- стѐнене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- стенения
Примери за използване на стенене
(пряко)
- От стаята се чуваше тихото стенене на болния.
- След тежката тренировка всяко движение беше съпроводено със стенене.
Как се пише стенене
Грешни изписвания: стенане
Образува се от глагола стеня с наставка -ене, характерна за отглаголни съществителни от глаголи на -я/-а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стенати
Произлиза от глагола 'стеня' (издавам стон), който има индоевропейски корени, свързани със звукоподражание на тежко дишане или охкане.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
